След продължителното ми пътуване в Италия си дойдох и имам много за разказване. Смятам постепенно да разказвам за разни неща от екскурзията по-детайлно, до колкото мога, така че очаквайте включване. Имам много за разправяне…
Днес вали бурно и хладно със силен вятър и гръмотевици. Мечтано събитие от доста време. Зверските жеги от последния месец и половина ме караха напоследък да бленувам за дъжд и хлад, а не както обикновено за храна 🙂 Времето е доста мрачно и тъмно и аз съм доволен.
За съжаление това хубаво време дойде с новината за смъртта на един много интересен за мен режисьор. Макар и не много споменаван напоследък, Микеланджело Антониони е бил много популярен през 60-те и 70-те години на XX век. Има много известни филми, които не са се славели си с популярност сред широката публика, но непрекъснато са били в устата на критиците и кино маниаците.
Аз лично винаги съм бил със смесени чувства към филмите му. От трите негови филма, които съм гледал, “Zabriskie Point” (1970) най ми хареса. Става въпрос за една невъзможна любов между двама младежи в “долината на смъртта”, като филма засяга доста социални и обществени проблеми под съпровода на музиката на Pink Floyd. Преди години, когато търсих тоя филм не можах да го намеря дори в оригинал. Гледах го с италиански дублаж и английски субтитри. Филма толкова ми хареса, че даже си направих труда да преведа субтитрите и да ги синхронизирам с тази италианска версия. (горд от себе си)
“Фотографско увеличение” (Blowup 1966) е филм за един отегчен от живота си фотограф, който случайно открива убийство в една от снимките си от един парк. Странен, но интересен филм. Номиниран за оскар.
Жалко наистина, че губим такава личност, но поне той си е живял живота и е дал на света нещо за 94-те си години живот.
Силно впечатляващо! Очаква ни много интересно бъдеще по отношение на графичния интерфейс. По този начин се впечатлих миналата година, когато друга независима компания показа своя разработка в тази насока. Мисля, че и тя беше купена от Майкрософт.
А колко ли RAM трябва да има компютърът ми, за да ползвам такъв GUI?!
Ровех си се из нета и разглеждайки разни обективи попаднах на Carl Zeiss Distagon T* 15mm f3.5 за 35мм SLR системата на CONTAX. Направи ми силно впечатление, колко много неговите характеристики приличат на SMC PENTAX A 1:3.5 15mm. Даже направо са еднакви, освен външността разбира се, въпреки че и външността си прилича до някъде. Поприпомних си малко за историята на пентаксовия вариант, която започва през 1975 година с появата на М42 вариант на обектива под името SMC TAKUMAR 1:3.5/15. Говори се че, този такумар е разработван заедно с дистагона на цайс от един и същ екип (т.е съвместно от пентакс и цайс) и че двата обектива са били сложени един до друг в една витрина на едно изложение в германия. Според различни източници това е първият обектив в който се използва т.нар асферична леща – изключително полезна при екстремно широкоъгълните обективи. Формулата на този обектив се оказва толкова сполучлива, че PENTAX пускат няколко негови наследника, повечето от които без асферичната леща, а Carl Zeiss правят варианти за Yashica/CONTAX и Rollei байонет (съответно Y/C DISTAGON 15mmF3.5 и Rollei QBM DISTAGON 15mmF3.5), а също произвеждат и вариант за Lieca (R) с името Super Elmar 15mm F3.5.
Според този японски сайт дори NIKON имитират този обектив със своя Nikkor 15mm 1:3.5. Ето поредица от няколко снимки на тези обективи, които намерих в интернет за сравнение:
Carl Zeiss Distagon T* 15mm f3.5
един от K байонет вариантите SMC PENTAX A 1:3.5 15mm
Leica Super-Elmar-R 15mm f/3.5, произведен от Carl Zeiss (на практика идентичен с Distagon T* 15mm f3.5 с изключение на външния дизайн и просветлението). Това не е единствения обектив на лайка, който по един или друг начин се свързва с PENTAX 🙂
Ровейки си за Carl Zeiss, днес съвсем случайно попаднах на новината, че Цайс щели да пуснат свои обективи и с К байонет, също както за Никон преди време, което много ме радва, макар и да не ме касае особено, тъй като е известно на всеки в какъв ценови диапазон се движат обективите на Цайс по принцип.
Вчера се жегнах като го гледах т’ва филмче. Доста брутално е. Представлява кадри от камерите по софийските кръстовища. Бях свидетел на блъскането на пешеходец от пиян шофьор, и беше много гадно, но се сдухах като видях как това става всеки ден. Баси!
Дълго време се мъчех със скапаните си слушалки на плейъра ми и реших да ги поправя. Няколкото хирургически подобрения (с ножицата ха-ха-ха!) приключиха с нов копмлект маркови слушалки.
Винаги съм бил резервиран към този тип малки слушалчици и никога не съм очаквал, че от устройство с тегло от само 6 грама би могло да излезе звук с такава широта, толкова плътен бас и толкова кристални “високи” и то от слушалки в съвсем ниския клас. Довелен съм. Наистина все едно изпълнителя се намира в ушите ми. Браво на немците!
Случайно попаднах на клипче на тази група. Младежът дет’ пее ми се видя доста познат, май съм го гледал в една комедия за ски училище и се загледах. Честно признавам страшно се изкефих.
Днес научих нова група която да ме кефи!
Днес ядох в стола на СУ. Ще разкажа само за десерта. Не съм много сигурен, но май бяха някакви варени макарони в нещо като сок. Доста анемични на цвят. На вкус не бяха нито солени, нито сладки, нито безвкусни, нито пък вкусни. Всъщност незнам изобщо какво беше това нещо което ядох днес за десерт.
Е ето, че и дългоочаквания концерт на Мейдън дойде и си замина. С откровение бих казал, че това беше най-добре организирания стадионен концерт, на който съм бил досега. Всичко беше някак (почти) като по масло. Феновете бяха културни и сдържани (децата им също) преминаването през порталите беше сравнително бързо – не повече от половин час. Бира имаше навсякъде, макар и малко скъпа но това е нормално, когато става дума за монопол.
За подгряващите групи имам доста смесено мнение, но клонящо надолу. Докато Ахат, макар и както обикновено, си изпяха няколкото песни които имат и си отидоха, то щерката на Стийв Харис силно ме разочарова. Според мен мястото й изобщо не беше на тази сцена. Доста скучно изпълнение, а песните им до толкова са еднакви, че самата изпълнителка се обърка и започна да пее песен, която беше изпяла преди малко. Поредното доказателство до какво води шуробаджанащината, която за съжаление явно не се среща само по нашите ширини.
Изпълнението на Мейдън беше на ниво, саундът беше доста качествен, но пък за сметка на това доста слабичък. Очаквах наистина по-силен звук, но и така беше прилично.
От известно време се заглеждам и този концерт го потвърди, че моята представа за рок движението си седи непромена, докато нещата се променят. Рок музикантите вече са застаряващи, рок феновете вече са застаряващи, на баладите не светят вече запалки, а джиесеми, и други подобни… Хубавото е обаче, че рок духа не застараява. Той си седи млад и жилав. Това го доказаха и Мейдънци, които дадоха всичко от себе си, даже и потта си 🙂 Да живее рока!
И накрая едно лошо впечатление, което за нещастие оставиха не кой да е, а линейкте. Според мен би трябвало да останат последни и да изчакат при излизането на 30-те хиляди фенове през тесните изходи, случайно ако стане някой сакатлък, да помогнат. Но не. Те решиха че е най-подходящо да минат през тълпата като надуваха клаксона, бързайки за кръчмата за да си допият. Но все пак да не забравяме, че сме в България, за наше нещастие.
