Sense Of Light

Признавам си силно се впечатлих от работата на този господин Толедано. В една от предишните си статии бях размишлявал върху това дали снимките трябва да са само красиви или да имат и някакво послание и цел. Е тук се вижда, че този г-н умее да използва фотографията като средство за да постресне малко развилнелия се свят. Браво!

Нямам намерение да коментирам снимките, но повечето от тях наистина ми харесаха. Ето няколко за да добиете представа:

Автор на снимките е горепосочения г-н Филип Толедано.

и никой не разбра,
отиде си лятото
и идва есента
и ме окъпа рейс…

да наистина въпреки, датата на която пиша това, дъжда наистина е много есенен, обложен и напоителен. По принцип в края на май и началото на юни – пролетните дъждове, са предимно поройни, но сега вече вали от четири дни почти без прекъсванеи времето наистина е гадно. Настроението ми е гадно. Всичко е гадно. Отдавна не се бях чувствал чак пък толкова вкиснато. Да не говорим че и този тъп народ, в тая тъпа държава пак гласува за поробителите ДПС. Напрвило ми е впечатлението, че от както свят светува или поне от 30 века насам хората все си повтарят “Боже, на къде отива тоя святъ”. Е с риск да съм банален ще попитам и аз същото.

А колкото до къпането чрез автобуси на градския транспорт… ми мокър съм до кости. Явно автобусите имат доста голяма водоизместимост. Особено когато карат бързо 🙁 Мама им стара, нека поне да си заслужат повишението, що за хора са тия шофьори… Мафия от простаци – същите като таксиджиите. Стачки и искания, и нищо насреща от тяхна страна.

Боже, на къде отива тоя свят?

Ех! звуча като смачкан мрънкащ чиновник, нали? Ми такъв съм си.

А пък брат ми за минава за Ирландия за 6 месеца. Тазм представи си минималната заплата била 8.5 евро на час… Преди се чудех струва ли си да миеше подове или чинии заради нек’ви си повече пари, ама май тук в татковината, да се занимаваш с нещо смислено, например научно, ти излиза по-солено – и държавата и обществото те унижават. Изглежда в БГ най-високо платени са тези с най-ниско образование – циганите по строежите, шофьорите на автобусите, камионите и такситата.

Боже, … Баси дъжда!

Винаги когато се случват такива неща, в живота на хората настъпват промени смесени с еуфория и нови отговорности. Е поне в моя така стана. На 15 май, вторник към 20:00 ми подариха ето това същество:

Казва се Кари, на 1 месец и 13 дни е и е черна. Стращно симпатично животинче с доста живец. Снощи например почти не ме остави да спя, обикаляше из цялата стая и май само на тавана не се разходи да провери кво има там! Чудя се какво прави през деня когато ме няма. Добре, че нямам много обувки 🙂

Неприятната част е, че трябва да се занимавам с лекари, хора по които не си падам особено, да пазарувам разни хапчета и специални храни и да бърша с парцала осраното и опиканото. Според мен обаче това си заслужава тъй като това прекрасно животинче ще бъде с мен на всякъде и ще вкарва цвят в живота ми!

В много книги и филми сме срещали моменти, когато героят влиза в топ секретна сграда с много нива на достъп, където има врати със специална клавиатура за въвеждане на парола или код за достъп, или пък устройсто за сканиране на ретината, или други подобни устройства. Винаги преминаването на подобни врати е съпроводено с много напрежение и често с помощта на отнети крайници или други органи на някой който има съответния пръстов отпечатък например. В много от филмите така и не се разбира какво пък толкова тайно и секретно има зад такава врата. Аз обаче знам и ще ви кажа – тоалетна! Вероятно във всички такива топ секретни здания зад тази секретни врати се крият секретите на обществото. В повечето случаи телесните секрети. И за да подкрепя донесената информация, ще покажа и доказателство:

Ето това например е тоалетната в сградата където е складирана информацията за цялото човечество – Народна библиотека “св.св. Кирил и Методий”, но най-секретната част е тази при телесните секрети!

Разбираемо е защо думата секрет и тайна означават едно и също нещо (англ. SECRETION [si’kri:sn] 1. скриване, укриване; 2. физиол. отделяне, секреция, секрет). Хората от както свят светува се крият когато секретират в една или друга форма. Това винаги е смятано за табу и за това са направени такива топ секретни помещения, отдели, че и цели скради за тази топ секретна дейност. И те винаги са под ключ.

Преди много се чудех но сега, след този дълбокомислен анализ на ситуацията, разбрах защо в народна библиотека единственото и най-драгоценно място – тоалетната е с електронен код, където достъп имат само отбрани членове на човечеството.

На Великден бях с моята компания в Букурещ. Защо точно на Великден? – ми така се получи. Мисля да разкажа по-подробно в някоя следваща статия, като си проявя филмите и ги сканирам, за да има и нагледен материал, но за сега само искам да отбележа интересните имена на улици в Букурещ.

Съвсем случайно когато пристигнахме и решихме да паркираме колата на една забутана уличка в центъра попаднахме на тази табела:

фото: Диана Золкова

Не знам защо, но прозвуча някак си мило и родно :-). Не мога да си обясня защо пък точно в Румъния, някоя улица ще се казва „Христо Ботев”. Може би тук е имал подвизи с някоя млада мома.

За сравнение ще ви покажа как се казват по принцип улиците в Букурещ. Като цяло повечето имат ето такива имена:

фото: Диана Золкова

На мен лично ми бяха необходими около 10 опита за да успея да я прочета бързо и правилно, без да сричам.

Силно съм възмутен от отношението на концесионерите на пещерата Орлова чука към туристите и лично към мен. Имахме огромното желание с моите приятели да я посетим, тъй като има какво да се види в нея, пък и се намира в невероятно красива местност.

Както навсякъде, нося със себе си фотоапарата и статива си. Хората от предишната група тъкмо излизаха от пещерата и доволно разглеждаха току що направените снимки на фотоапаратите и телефоните си. Викам си ей и аз ще взема да направя някоя готина фотка, но уви не ми било писано. Още на входа, когато ме видя, жената която развежда в пещерата изрично забрани да снимам в пещерата. “С такава техника (визирайки статива ми) в пещерата не се разрешава” каза тя. Аз я попитах защо на мен ми е забранено да снимам, след като на всеки друг посетител му е позволено. “Ама те само за две снимки”. Викам си как може един човек да е толкова тъп! Казах че и аз ще снимам само две снимки :-), а тя, след продължително консултиране с директора-управител и собственик на концесията – дебелата лелка, която продава билети горе, отговори че е съгласна само ако оставя “това нещо” отвън на входа. Е как да ? обясня, че “това нещо” струва повече от месечната ? заплата, която взима без никакъв договор (тя лично се похвали), че няма да го зарежа навън без надзор, и че без статив няма никакъв смисъл да влизам с апарат в пещерата. РИОС не позволявало да се снима вътре! А на въпроса защо тогава туристите от предната група снимаха вътре, не можа да отговори.

В допълнение, бих описал и мястото, което концесионерът е длъжен да поддръжка и пази. Представляваше една хижичка и допълнителна постройка към нея, която представляваше кафене с маси и столове. Кънтеше силно чалга. Навсякъде по поляната се въргаляха боклуци а сред тях се въргаляха на пикник местни селски джигити. Някъде из тревата мярнах да седи захвърлена една ръждясала табелка на която с усилие се четеше МУЗЕЕН РЕЗЕРВАТ ПЕЩЕРА “ОРЛОВА ЧУКА”. Цялото това леке стои на името на природен парк Русенски Лом и според мен е срамота, че така наречения “РИОС” позволява това да се случва.

Такава е тъжната реалност в България, която толкова много “любя, тача и милея”. Надявам се статията да стигне до този когото трябва и да се направи нещо по въпроса.

За сведение т. нар. РИОС (РИОСВ) означава Регионална Инспекция по Околната Среда и Водите. Ето адреса на русенската такава

Съжалявам единствено за това, че не можах да посетя пещерата, а бих път чак от София. Хич не е близо. Нищо, другия път, когато влезем в европейския съюз не само на думи!

Тук стои въпросът как се възприема фотографията. Дали тя е цел сама по себе си или е средство за постигане на определена цел. Това зависи най-вече от самия фотограф. Не съм сигурен дали би било правилно, да се разграничат фотографите снимащи по поръчка разни неща, от тези, които стремейки се да постигнат своите лични цели, използват фотографията. И в двата случая би могло да се създадат снимки с послание, както и просто изображения. Чрез снимките си, фотографът се самоопределя и себеизразява, независимо дали са поръчани от някой друг или не, те винаги са лична идея и виждане. Винаги можеш да определиш що за човек е автора на каквото и да е произведение, по това какво е то и как го е постигнал.

Зимбабве – болница за туберкулоза, където повечето болни имат СПИН

Напоследък ми прави впечатление, че фотографите масово се стремят да снимат само заради самата снимка като такава. Стремят се да постигнат невероятно красиво изображение със спиращи дъха цветове, впечатляваща композиция и перфектна подредба на обектите вътре. Много от тях наистина успяват, но се чудя какъв е смисълът от една такава снимка. Освен, че е красива сама по себе си, тя не носи нищо повече. Според мен ако една снимка не показва нещо, ако няма послание, ако е едно просто изображение, то каква полза от тея. Както всяко друго творение на изкуството, било то книга, картина, филм или каквото и да било друго, така и една снимка би ми въздействала само когато има няколко емоцоинални и мисловни пласта.

Затворник в Алабама

Преди време гледах филма “War Photographer” за работата на James Nachtwey – фотограф, който си е поставил за цел, още като студент, да покаже войната и живота, повлиян от нея. Неговите снимки наистина са въздействащи и впечатляващи едновременно. И според мен това се постига само и единствено, когато се снима с някаква цел. За постигането на целта си, обикновено хората влагат целия си умствен и емоционален капацитет. Трудът и емоцията винаги си личат в произведението.

Рехабилитационен център в Пакистан

Нека вземем например James Nachtwey. Всички снимки в статията са негови. Смятам че това са снимките за които говоря – въздействащи и интелктуално, и емоционално, както и фотографски издържани. Дано повече фотографи като него се впускат в различните аспекти на живота стремейки се да осветлят нашето ежедневие, с нечие друго ежедневие.

Едва ли не всеки вече има свое местенце, където споделя свои мисли, мнения и други такива свои неща. Нали трябва да сме в крак с тенденциите, да не изпускаме влака и да сме модерни, затова реших и аз да си направя блог.

Ще ви занимавам основно с неща свързани с фотографията по някакъв начин, тъй като това най-много ме вълнува. Предполагам, че ще срещнете и интересни неща от много други сфери на науката, културата и живота като цяло. Ще бъдете залети с моето мрънкане и нравоучение към обществото, вероятно ще бъдете отегчени и от технически и философски бръщолевци, но пък току виж може и нещо да ви хареса.

Та така. Ето го моето местенце, където ще споделям свои мисли, мнения и други такива свои неща. Приятно четене!