2008
02.11

Всеки ден се возим в претъпканите трамваи и единствената раплика между хората е “ще слизате ли?”. Без значение към кого се обръщат и без значение какво точно искат да кажат, хората казват просто едно лаконично “Ще слизате ли?”. Всъщност вероятно никой на света не се интересува от отговора на този въпрос, просто това е учтиво казано “махни се да мина”. И затова ако някой попита някого “Ще слизате ли?”, той не отговаря, а просто се помръдва лекинко, без дори да погледне питащия.

Тази амебна форма на общуване е толкова задълбочена, че се питам дали хората, като маса се различват по нещо от едноклетъчните. Ще направя една съпоставка. В пети клас по биология, когато учихме за едноклетъчните, в учебника пишеше, че когато нагрееш съда с амеби, те изплуват към по-студените участъци, а когато посолиш водата в аквариума от едната страна всички амеби (или зелени еуглени по избор) се преместват в сладката част на водата. Когато някой дядо пръдне в претъпкания трамвай, хората чинно се отместват в по-безопасни води, макар и по-сгъчкани. Така те осигряват бъдещето си същевствуване като вид и дават свобода на изява на съответния газов артист.

Ходете на работа, амеби, съществувайте!
Да, ще слизам.

No Comment.

Add Your Comment