2007
10.02

Винаги ми се е струвало, че хората около мен очакват повече от колкото мога да им дам. Учителите и в училище и в университета все използваха една реплика: “очаквах повече от теб, ти си умно момче”. Майка ми винаги е била разочарована от нехайство ми към просперитета на големия й син. Баща ми веднъж ми каза, че съм бил един млад и глупав наивитет, и че никой не обичал невежите. Когато бях малък, баба ми винаги като гледахе някое обществено полезно предаване като “Бързи, смели, сръчни”, “Като лъвовете” или пък някой балет, казваше: “Виж твоите връстници колко много знаят и могат, а ти…”. Приятелката ми често изтъква, че взима по-голяма заплата от моята, и че това на нищо не прилича, и че как не ме е срам, и да се взема в ръце,
защото… Явно просто обществото е така устроено – да иска повече от другите. Ето вчера беше организиран масов протест срещу мен, тъй като не им давам достатъчно. Ще взема да се хвана в ръце (и да избягам), че тез са малко повече и мое да ме натупат яко.

БАСИ!

1 comment so far

Add Your Comment
  1. Ne znaeh che si gledal balet s baba si, no vij tva e interesna informacia.