2007
06.06

Е ето, че и дългоочаквания концерт на Мейдън дойде и си замина. С откровение бих казал, че това беше най-добре организирания стадионен концерт, на който съм бил досега. Всичко беше някак (почти) като по масло. Феновете бяха културни и сдържани (децата им също) преминаването през порталите беше сравнително бързо – не повече от половин час. Бира имаше навсякъде, макар и малко скъпа но това е нормално, когато става дума за монопол.

За подгряващите групи имам доста смесено мнение, но клонящо надолу. Докато Ахат, макар и както обикновено, си изпяха няколкото песни които имат и си отидоха, то щерката на Стийв Харис силно ме разочарова. Според мен мястото й изобщо не беше на тази сцена. Доста скучно изпълнение, а песните им до толкова са еднакви, че самата изпълнителка се обърка и започна да пее песен, която беше изпяла преди малко. Поредното доказателство до какво води шуробаджанащината, която за съжаление явно не се среща само по нашите ширини.

Изпълнението на Мейдън беше на ниво, саундът беше доста качествен, но пък за сметка на това доста слабичък. Очаквах наистина по-силен звук, но и така беше прилично.

От известно време се заглеждам и този концерт го потвърди, че моята представа за рок движението си седи непромена, докато нещата се променят. Рок музикантите вече са застаряващи, рок феновете вече са застаряващи, на баладите не светят вече запалки, а джиесеми, и други подобни… Хубавото е обаче, че рок духа не застараява. Той си седи млад и жилав. Това го доказаха и Мейдънци, които дадоха всичко от себе си, даже и потта си 🙂 Да живее рока!

И накрая едно лошо впечатление, което за нещастие оставиха не кой да е, а линейкте. Според мен би трябвало да останат последни и да изчакат при излизането на 30-те хиляди фенове през тесните изходи, случайно ако стане някой сакатлък, да помогнат. Но не. Те решиха че е най-подходящо да минат през тълпата като надуваха клаксона, бързайки за кръчмата за да си допият. Но все пак да не забравяме, че сме в България, за наше нещастие.

No Comment.

Add Your Comment