2015
06.10

nothing compares to wrecking ball

Микса е направен през 2013, но аз сега го виждам и затова и сега коментирам. Харесвам този тип смесване, когато е сполучливо, но този специално ми направи много силно впечатление, защото освен просто микс, видеото е едно много добро сравнение на (поп)културата преди 25 години и сега. Не можем да не забележим как в момент, в който се говори за много силни чувства, образа на Sinead O’Connor е умерен, прикрит, с убити цветове и с много дискретен грим, ако го има изобщо, докато този на Miley Cyrus е натрапчив, с ярки цветове, силен контраст. И в двете песни героят споделя своите силни емоции, свързани с несподелената любов, но тук разликата е в посоката на чувствата. В песента “Nothing Compares to You” се споменават най-често изрази от рода на “теб” и “ти”, докато в песента “Wrecking Ball” се споменават най-често изрази от рода на “аз” и “мен”.

Ако приемем поп културата и в частност музиката, като огледално на съвременното общество (или може би обществото е огледало на поп културата), бих си извадил извода че се засилва егоизмът и егоцентризмът сред всеки от нас, като това води до положението, в което днес все повече двойки се развеждат и все повече хора над 30 живеят сами. Референция към егоцентризма бих направил с постовете на повечето хора във Фейсбук или поне на тези, които сайтът ми позволява да видя. Всеки споделя своите ярки изживявания, мисли, чувства и наблюдения със скромната идея да впечатли хората около себе си със своето превъзходство. Виждал съм дори спонсорирани лични постове. Наистина това е поглед от моята си висока кула и не мога да го подкрепя с никакви числови данни. Аз всъщност нямам и намерение.

Бих искал да благодаря на DJ Serafin за смесването на музиката и Mike Relm за страхотния видео монтаж, благодарение на които закърнялото ми мозъче бе стимулирано да пише в този блог след повече от 4 години.

2011
12.26

Отново невероятен филм на Chris Landreth, режисьор за който вече съм писал, и който получи Оскар за най-добър късометражен анимационен филм за Rayan, (2004).  The Spine е едно кратко, но задълбочено изучаване на  психологичните изживявания на един човек за съвместния му живот с любимата му жена, тема която засяга всеки един от нас и която засяга много хора съвсем директно. Препоръчвам да видите и осмислите сами през своя си крив макарон, без да търсите странични анализи и размишления по него.

За мен лично този филм е дори още по-добър от предишния му шедьовър, направен в чест на Райън Ларкин, но показващ психологичните натоварвания на хората като цяло.

2011
10.07

Шеметната бездна на абсолютното прозрение пресъздава картината на цялата Вселена въз основа на принципа, наречен анализ на екстраполирана материя.

Ето накратко същината на този принцип: тъй като всяка частица материя във Вселената се влияе по един или друг начин от всички останали частици материя във Вселената, на теория е възможно да се екстраполира цялото мироздание — всички слънца, всички планети, орбитите им, състава им, тяхната икономическа и социална история — от, да речем, едно малко парченце плодова торта.

Човекът, който изобрети Шеметната бездна на абсолютното прозрение, стори това главно за да ядоса жена си.

Трин Трагула — така се казваше той — беше един мечтател, мислител, умозрителен философ или според думите на жена му идиот.

И тя непрестанно го тормозеше заради това, че прекарва несъразмерно голяма част от времето си в съзерцаване на всемира, в размишления върху механиката на безопасната игла или в правене на спектографични анализи на парченца плодова торта.

— Имай поне малко чувство за мяра! — все му натякваше тя, понякога по тридесет и осем пъти на ден.

Ето защо той построи Шеметната бездна на абсолютното прозрение — просто за да и даде да се разбере. И в единия край на устройството включи цялата Вселена, екстраполирана от едно парченце плодова торта, а в другия — жена си. И когато натисна копчето, в един миг тя видя цялата безкрайност на всемира и какво представлява самата тя в съотношение с него.

За ужас на Трин Трагула шокът от преживяното напълно разстрои нейния разум, но затова пък с удовлетворение установи, че най-категорично е доказал следното: ако човек желае да оцелее във Вселена с такива размери, то той не може да си позволи лукса да има чувство за мяра.

цитат от “Ресторант на края на Вселената” от Дъглас Адамс

2010
09.05

Късометражен филм с размишления върху смисъла на живота през погледа на две 15 годишни момчета. Във филма се разказва за две момчета, които с голямо вълнение следят историята на един комикс герой, който през цялото време не прави абсолютно нищо.

Режисьор: Keith Bearden

2010
08.31

Това е модерна зоотропна имплементация създадена от Lanny Smoot и колегите му от Дисни ресърч в Глендейл, Калифорния. Подобно на класическия китайски метод тук върху диск се въртят редица топчета пинг-понг, с нарисувани различни лица, които се осветяват от стробоскопичен светлинен източник. Новото тук е системата за разпознаване на говор, благодарение на която компютър определя кое точно лице да се освети в даден момент за да се получи ефект подобен анимирано говорещо пинг-понг топче.

2010
08.17

и все така странни и плашещи.

“The Separation”

“Paranoid”

2010
04.10

Реших да погледна това видео само защото е направено по способа на тайм-лапс фотографията* , oстанах обаче силно впечатлен не от техническия способ на снимане, а от самото филмче, съчетало в себе си много добри кадри с доста хубава музика. Автора е Anthony Powel, а тук можете да разгледате негови снимки

* Серия кадри през определен равен интервал от време.  За този филм мисля че видях някъде че е през 8 сек.

2010
04.09

Скоро не бях попадал на такова клипче, малко хорър си пада. Страшно ми допада британския акцент на приказващия. Много допринася за мистичността на историята.

Director: Robert Morgan

Cast: Livy Armstrong, Victoria Hayes, Daniel Hogwood-Kane

2010
04.09

Преди време попаднах на това видео, доста ми хареса как е заснето. Същността на клипчето е друга. Подбрани са само застрашени видове, които все още можем да спасим от изчезване.

2010
02.05

Ако си падате по анимационни филми, стоящи малко в страни от мейнстийма, вероятно много ще харесате филма Mary and Max. Според мен той е от онези филми, които не бива да бъдат пропускани, особено от ценителите на киното. Направен е по класическата stopmotion/claymotion технология, в която движението на пластелинени човечета се създава кадър по кадър. Доста трудоемко, но екипа се е справил невероятно. Визията е изключителна. Ако имате възможност да го гледате с HD резолюция, няма да съжалявате.

Но освен визуално този филм впечатлява и със всичките си останали елементи. Историята е доста интересна и е пълна с малки детайли, които всеки може да свърже по някакъв начин със себе си. Музиката е от избрани класически фрагменти от 20век. Доста подходяща е за сцените. На кратко това е австралийски анимационен филм спечелил много награди, който не трябва да пропускате.